Свойства
Озонът (O3) e алотропна форма на кислорода. При стайна температура е светло син газ със силна специфична, леко задушлива, миризма. Озонът е изключително нестабилен химически и се получава от значително по-стабилния кислород под въздействието на ултра-виолетови лъчи или електрически разряд. Веднага след създаването му започва процес на връщане към първоначалното си състояние (кислород), при който се получават свободни, несвързани атоми кислород, които се „опитват“ да се свържат със всичко до което се докоснат. В резултат получаваме много силен окислител, който след разпадането си става една от основните съставки на атмосферата – кислорода. Повече информация можете да получите тук.
Приложение
- унищожава всички видове микроорганизми, плесени, гъбички, полени и други, осигурявайки сигурна дезинфекция.
- дезинфекция и детоксикация на вода за получаване на питейна вода, отстранява също неприятния мирис и оцветяване
- унищожава молекулите, носещи неприятни миризми – на цигари, домашни любимци, храна и др.
- третиране на отпадни води. Напълно разгражда карбамида, цианида, пестицидите и др. органични съединения
- пречистване на водата в басейни, фонтани и др.
- озонотерапия
Получаване
В природата озонът се образува основно високо в атмосферата под влияние на ултравиолетовите лъчи на Слънцето и слънчевата радиация. Там образува т.нар. озонов слой, който от своя страна спира вредните за живота на Земята ултравиолетови лъчи.
На малка височина озонът се образува главно при гръмотевични бури, както и вследствие на човешката дейност. На практика всички уреди под високо напрежение произвеждат малки количества озон. В тази си конценрация, обаче, озонът произведен от тях не може да се използва за посочените по-горе приложения. Още повече, че поради краткия си „живот“, той не може да бъде натрупан, съхраняван и транспортиран.
Извод: За да можем да се възползваме от озона, трябва са си го произведем сами, на място, в нужното количество.