Озонирани масла

Установено е, че молекулите на ненаситените мазнини, от каквито се състоят всички растителни масла, при обработване с озон, могат да приемат отделяните от озона кислородни атоми в ненаситените си връзки, и по този начин да ги „акумулират“. Както и при озона, съединението е нетрайно и тези кислородни атоми могат да играят ролята на третия кислороден атом в молекулата на озона – т.е. да са окислител. Иначе казано, озонът прехвърля свойствата си (даже и миризмата) на растителните масла.

Разпадането е доста по-бавно, т.е. маслата действат много по-слабо, но по-продължително и концентрацията, която може да се получи е значително по-висока. Различните изследвания показват концентрация на наситените молекули до 44%. В нашите производствени условия сме установявали и поглъщане на кислород до над 20 тегловни процента (при слънчогледово олио), което е значително повече.

По-бавното разпадане носи трайност на продукта, т.е. маслата могат да се търгуват – да се произвеждат на едно място, а да се ползват на друго. Освен това при ниски температури (като тези в хладилник) процесът на отделяне на кислород практически спира.

Ние прилагаме маслата външно и препоръчваме тяхното използване по този начин, доколкото това позволява ограничаване на обхвата на действие и почти елиминира риска от нежелани ефекти.

Забавянето на процеса има и някои допълнителни предимства – след намазване на кожата или лигавиците, маслото може да достигне доста по-навътре в организма, пренасяйки действието (отделянето на кислородни атоми) и в подкожните слоеве (органите в съседство на лигавицата) което разширява кръга на третираните проблеми. Освен това ефектът от едно намазване трае известно време – докато маслото се разнесе или си отдели кислорода. Това осигурява защита и позволява третирането на рани. При раните, освен антибактериалната защита, която предотвратява възпаляването, има и още един допълнителен ефект – насищането на тъканите около раната с кислород подпомага по-бързото им възстановяне и така ускорява заздравяването на раната. Според някои изследвания – с до 50%.

Озонирани масла може да се използват и вътрешно за лечение на редица заболявания, но за целта най-добре се консултирайте с лекар – има специализирани кабинети по озонотерапия.

Въпреки, че с течение на времето концентрацията на кислород в маслото пада, и година след производството тя е достатъчно висока за постигане на значително подобрение.

Имаме данни за успешно третиране на следните състояния с външно приложение на озонирани масла:

  • Рани и изгаряния
  • Алергични реакции (след ухапване от насекоми, напр.), алергични обриви
  • Гъбични и бактериални инфекции по кожата и лигавиците (гениталиите)
  • Херпес
  • Хемороиди
  • Хрема и болно гърло, включително алергичен ринит. (изключително ефикасно)
  • Синузит (облекчаване)
  • Възпаления на носоглътката, болки в ушите
  • Псориазис (успокояване и облекчаване)
  • Възпалени и отдръпнати венци, пародонтит
  • Афти
  • Болки в мускулите и ставите, артрити, включително псориатичен артрит
  • Болки в гърба и кръста

Начин на приложение:

  • Намазвате тънко засегнатото място. 3-4 пъти дневно.
  • Ако третирате подкожни проблеми, разнесете с леки масажни движения, докато попие.
  • При третиране на рани и изгаряния, може да намажете парче марля, с което да покриете раната.
  • В случай, че го прилагате в устата, въздържайте се от поемане на храна и течности 10-20 минути след прилагане. Ако имате рефлукс е възможно да усетите дискомфорт
  • В случаите на хрема и синузит, както и при ларингит (възпаление на ларингса), препоръчваме външно намазване на носа, синусите или шията, в зависимост от случая
  • При свръхчувствителност към маслото, ако усетите парене, може да го разредите с обикновено растително масло, например олио или зехтин
  • Не прилагайте в очите. Ако се наложи прилагане върху клепачите, може да ползвате по-слабо наситено масло или да го разредите

Какво трябва да знаем преди да си купим озонирано масло

Процесът, при който ненаситените мазнини се насищат с кислород изисква дълга обработка с генератор на озон с висока производителност и висока чистота. Това означава, че няма как резултатът да е евтин. Затова не избирайте най-евтиния продукт.

  • По време на озонирането маслото се обезцветява. Иначе казано, ако си купите зелен озониран зехтин, по всяка вероятност не е обработван достатъчно (и би следвало да е евтин)
  • Маслото става значително по-гъсто и по-мазно от обикновеното, поради насищането на ненаситените връзки. Например, предлаганият от нас озониран зехтин е почти твърд в хладилника и прилича на вазелин при стайна температура около 22 градуса.
  • Има силна миризма на озон. Понякога се добавят ароматизатори за неутрализирането й, които могат да доведат и до оцветяване.

Озонираното масло би трябвало да се продава в непрозрачна опаковка или такава от тъмно стъкло, за да го предпазва от слънчева светлина.

Трайността зависи от условията на съхранение и е около година от производството при съхранение на стайна температура. Винаги търсете маркировка за това. При съхранение в хладилник трайността е значително по-голяма, но в дрогериите няма да видите да се съхранява в такива условия.

Не си купувайте озонирани масла, които се предлагат на открито или се съхраняват на температури над 25 градуса, тъй като при тази температура започва процесът на отделяне на кислород. Те по всяка вероятност вече са с изчерпани озониди.

Съхранението е на тъмно и хладно място, най-добре в хладилник. В случай, че опаковката е в картонена кутийка, няма изискване за съхранение на тъмно, но не трябва да бъде изложено на пряка слънчева светлина.

Можем ли сами да си направим озонирано масло?

Всъщност, отговорът е „Не„. По време на озонирането на маслото (третирането му с озон) протичат процеси на окисляване, които в домашни условия водят до гранясването му. Това е така, защото при процеса на озониране се получават два вида съединения с кислорода – озониди и пероксиди. Докато озонидите са това, което ни трябва, пероксидите са вредни и придават миризмата на огранено. Какво ще е съотношението на двата вида съединения зависи от характеристиките на процеса и най-вече от концентрацията и чистотата на озона, специфичната инсталация и от температурата, при която озонирате. Не забравяйте също така, че при използването на атмосферен кислород се получава и някакво количество азотна киселина, която рязко намалява лечебните свойства на маслото и сама по себе си може да стане проблем. С две думи, не правете това у дома си.