Установено е, че молекулите на ненаситените мазнини, от каквито се състоят всички растителни масла, при обработване с озон, могат да приемат отделяните от озона кислородни атоми в ненаситените си връзки, и по този начин да ги „акумулират“. Както и при озона, съединението е нетрайно и тези кислородни атоми могат да играят ролята на третия кислороден атом в молекулата на озона – т.е. да са окислител. Иначе казано, озонът прехвърля свойствата си (даже и миризмата) на растителните масла.
Разпадането е доста по-бавно, т.е. маслата действат много по-слабо, но пък концентрацията, която може да се получи е значително по-висока. Различните изследвания показват концентрация на наситените молекули до 44%. В нашите производствени условия сме установявали и поглъщане на кислород до над 20 тегловни процента (при слънчогледово олио), което е значително повече.
По-бавното разпадане носи трайност на продукта, т.е. маслата могат да се търгуват – да се произвеждат на едно място, а да се ползват на друго.
Ние прилагаме маслата външно и препоръчваме тяхното използване по този начин, доколкото това позволява ограничаване на обхвата на действие и почти елиминира риска от нежелани ефекти.
Забавянето на процеса има и някои допълнителни предимства – след намазване на кожата или лигавиците, маслото може да достигне доста по-навътре в организма, пренасяйки действието (отделянето на кислородни атоми) и в подкожните слоеве (органите в съседство на лигавицата) което разширява кръга на третираните проблеми. Освен това ефектът от едно намазване трае известно време – докато маслото се разнесе или си отдели кислорода. Това осигурява защита и позволява третирането на рани. При раните, освен антибактериалната защита, която предотвратява възпаляването, има и още един допълнителен ефект – насищането на тъканите около раната с кислород подпомага по-бързото им възстановяне и така ускорява заздравяването на раната. Според някои изследвания – с до 50%.
Озонирани масла може да се използват и вътрешно за лечение на редица заболявания, но за целта най-добре се консултирайте с лекар – има специализирани кабинети по озонотерапия.
Въпреки, че с течение на времето концентрацията на кислород в маслото пада, и година след производството тя е достатъчно висока за постигане на значително подобрение.
Имаме данни за успешно третиране на следните състояния с външно приложение на озонирани масла:
- Рани и изгаряния
- Алергични реакции (след ухапване от насекоми, напр.), алергични обриви
- Гъбични и бактериални инфекции по кожата и лигавиците (гениталиите)
- Херпес
- Хемороиди
- Хрема и болно гърло, включително алергичен ринит. (изключително ефикасно)
- Синузит (облекчаване)
- Възпаления на носоглътката, болки в ушите
- Псориазис (успокояване и облекчаване)
- Възпалени и отдръпнати венци, пародонтит
- Болки в мускулите и ставите, артрити, включително псориатичен артрит
Какво трябва да знаем преди да си купим озонирано масло
Процесът, при който ненаситените мазнини се насищат с кислород изисква дълга обработка с генератор на озон с висока производителност и висока честота. Това означава, че няма как резултатът да е евтин. Затова не избирайте най-евтиния продукт.
- По време на озонирането маслото се обезцветява. Иначе казано, ако си купите зелен озониран зехтин, по всяка вероятност не е обработван достатъчно
- Маслото става значително по-гъсто и по-мазно от неозонираното, поради насищането на ненаситените връзки. Например, предлаганият от нас озониран зехтин е почти твърд в хладилника и прилича на вазелин при стайна температура около 22 градуса.
- Има силна миризма на озон. Понякога се добавят ароматизатори за неутрализирането й, които могат да доведат и до оцветяване.
Озонираното масло би трябвало да се продава в непрозрачно шише или бурканче или такова от тъмно стъкло, за да го предпазва от слънчева светлина.
Трайността зависи от условията на съхранение и е около година от производството при съхранение на стайна температура. Винаги търсете маркировка за това. При съхранение в хладилник трайността е значително по-голяма, но в дрогериите няма да видите да се съхранява в такива условия.
Основно се предлага озониран зехтин, въпреки че слънчогледовото олио има значително по-добри „транспортни“ свойства, понеже е по-богато на омега-6 и омега-9 мастни киселини.
Съхранението е на тъмно и хладно място, най-добре в хладилник. При съхранение в хладилник, трайността е доста повече, като, според различни източници, може да достигне и до две години.
Можем ли сами да си направим озонирано масло?
Всъщност, отговорът е „Не“. По време на озонирането на маслото (третирането му с озон) протичат процеси на окисляване, които при нормални условия водят до гранясването му. Това е така, защото при процеса на озониране се получават два вида съединения с кислорода – озониди и пероксиди. Докато озонидите са това, което ни трябва, пероксидите са вредни и придават миризмата на огранено. Какво ще е съотношението на двата вида съединения зависи от характеристиките на процеса и най-вече от концентрацията и чистотата на озона, специфичната инсталация и от температурата, при която озонирате. Не забравяйте също така, че при използването на атмосферен кислород се получава и някакво количество азотна киселина, която рязко намалява лечебните свойства на маслото и сама по себе си може да стане проблем.
С две думи, не правете това у дома си.